Всъщност, спортът възпитава способността да се извървява пътя до целите. Да се планират алгоритми за справяне, да се формира доверие в собствената личност. Изгражда дисциплина и способност да колаборираш, да си устойчив на трудности. Да извървяваш пътя си, колкото и сложен да ти се струва. Отглежда отговорност, постоянство и стратегическо търпение. Прави психиката по-устойчива на стрес и много по-бързо вади човек от кризисното функциониране. Той е ресурс за цял живот.
Много тийнейджъри, с които работим, сами споделят, че след като са започнали да тренират по-редовно, са се усетили по-способни да учат и да се концентрират. В този смисъл, спортът активира и стабилизира мотивацията. Научава човек да изпитва удоволствие от собствените успехи и ефективност. Концентрира, защото разрежда напрежението и оставя свободни полета за положително възприятие на бита. Именно това стои в основите на здравата самооценка и развиващата се личност.